English Bulgarian French German Romanian Russian Spanish Turkish Persian
Written by Marten Kehaian    Thursday, 25 June 2009 20:29    PDF Print E-mail
ГЕНОЦИДЪТ НАД ЗАПАДНИТЕ АРМЕНЦИ ПРЕЗ 1915-1916 Г.
User Rating: / 20
PoorBest 

В годините на Първата световна война западните арменци и целият арменски народ преживяха страшна, неописуема и жестока трагедия. Младо-турското правителство, преследващо своята националистическа и пантюркистка политика, в невиждани дотогава размери и с нечувана жестокост организира масовото избиване на арменци. Погромите станали по специално изработен план и се осъществили както по цялата територия на Западна Армения (Източна Турция), така и в големите градове и села на Турция.


Младотурските националисти гонели завоевателни цели, искайки да създадат голяма и единна империя от Хималаите до Адриатика и от Сибир до Индийския океан. Западните арменци, както и редица други народи, споделящи тяхната съдба под османско господств, били подложени на изключително тежки преследвания и гнет. Цел беше свободата от жестокото турско господство. С намерението да предотвратят подобни опити и завинаги да приключат с Арменския въпрос и с въпроса на другите националности в Турция младотурците замислиха физически да унищожат арменския народ и главно -- западните арменци. За осъществяването на своите замисли те решиха да използват избухналата през 1914 г. Първа световна война и под формата на депортации на арменците - да ги ликвидират.

Първите погроми на турското правителство са започнали още в края на 1914 г., когато Турция е опипвала почвата, следейки каква ще бъде международната реакция, ако предприеме по-голям погром. Първоначално кланетата се вършели прикрито и тайно. Под предлог, че се прави мобилизация в армията и се събират работници за пътно строителство, властите призовавали в армията арменци между 16 и 52 години. Те ги разоръжавали, тайно, разделени на групи, ги отвеждла в пусти места и ги унищожавали. По време на първия период на кланетата и убийствата турската армия е разрушила и ограбила стотици арменски села в турско-руските погранични райони. Младотурците побързали да разчистят и сметките си с западноарменската интелигенция.

На 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция арестувани и после зверски убити са стотици видни дейци на арменската наука и култура. Загинали редица писатели, публицисти като Крикор Зохраб, Дани-ел Варужан, Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян и други. Великият арменски композитор Комитас не бил убит, но под въздействието случилото се и като очевидец на кървавите зверства загубил разсъдъка си.
След като по най-низък и коварен начин унищожили по-голямата част от цвета на арменската интелигенция и отслабили защитните сили на населението, през пролетта на 1915 г. младотурското правителство пристъпило към истинско действие. Започнало поголовно клане и унищожаване на цялото беззащитно арменско население от градовете и селата на Турция и Западна Армения, осъществявайки престъпление под формата на депортация на населението с цел то да „защитено" от военните действия по време на Първата световна война и да не сътрудничи с Русия. Пак през пролетта на същата година е издадена заповед арменското население да бъде депортирано в пустините на Междуречието и Сирия.

Извършвани са не депортации, а явни убийства.

Тази заповед на управляващата турска клика сложила началото на масовите кланета на жени, деца и старци. Една част била изклана в родните им села, друга част, насилствено изселвана, ликвидирана по пътищата бежанството, а трета - унищожена в самите пустини на Междуречието и Сирия следствие нечувания глад и епидемии.

Погромите над арменското население се вършели с чудовищна жестокост.

Турското правителство дало нареждане на своите местни органи на власт да бъдат решителни и безпощадни към всички.
Така министърът на вътрешните работи
Талят паша (бей) през септември 1915 година телеграфирал на Алепския губернатор, че трябва да се ликвидира цялото арменско население, без да се щадят и кърмачетата.
Погромаджиите постъпвали варварски към всички. Загубили човешкия си облик палачите хвърляли децата в реките, затваряли жените и старците в арменските църкви и къщи и ги изгаряли. Подковавали краката на мъжете,амладите момичета изнасилвали пред очите на техните родители, като после ги посичали. Убивали бременните майки по най-жесток начин. Продавали на търг хубавите млади арменки, а тези които се съпротивлявали бивали убивани. Очевидците с ужас и отвращение описват тези зверства и убийства.
Вестта за масово избиване на арменците предизвикала гняв в средите на тогавашната световна общественост. Срещу арменския геноцид издигнали своя глас Максим Горки, Валери Брюсов и Юри Веселовски в Русия, Анатол Франс и Ромен Ролан във Франция, Фритьоф Нансен в Норвегия, Карл Либкнехт, Йоханес Лепсиус и Йозеф Маркварт в Германия, Джеймс Брайс в Англия и т. н. Обаче нищо не било в състояние да въздейства върху турските погромаджии, те продължили своето зверско дело.
Арменският геноцид, започнал в края на 1914 година, се разгърнал през 1915 г. и продължил със същата масовост през цялата 1916 г. Погроми били извършени във всички части на Западна Армения. Турското правителство организирало кланета и в ония градове и села на Турция, където живеели компактни маси арменци. Броят на жертвите на турския геноцид над арменците в периода 1915-1916 г. възлиза на МИЛИОН и ПОЛОВИНА. През същия период неколкостотин хиляди арменци са насилствено потурчени.
Главни организатори на арменския геноцид са военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша, главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша и други. Впоследствие в знак на отмъщение някои от тях са убити от арменски патриоти. Така например Талят е убит в 1921 г. в Берлин от Сохомон Техрелян, а Джемал - в Тифлис в 1922 г.
В годините на арменския геноцид кайзерова Германия - съюзница на Турция, всячески покровителствала турското правителство. Тя се стремяла да покори целия Близък изток, а освободителните стремежи на западните арменци възпрепятствали осъществяването на тези планове. Освен това германските империалисти се надявали чрез депортирането на арменците да получат евтина работна ръка за строителството на железницата Берлин - Багдат. Те подстрекавали турското правителство да организира насилственото изселване на арменците от територията на Турция и Армения. Нещо повече дори: намиращите се в Турция германски офицери и други официални лица активно участвали в арменските кланета и организирането на депортацията. Те знаели кои са градовете, в които били лагерите на измъчваните арменци. Високопоставени германски генерали обучавали турската армия.

Държавите на Антантата, които уж смятали арменски за свой съюзник, не предприели никакви практически стъпки в защита на невинните жертви. Те се ограничихли само в това, че на 24 май 1915г. публикували заявление, с което приписаха отговорността за кланетата на арменците на младотурското правителство. А САЩ, които все още не били взели участие във войната, не направили дори и такова заявление. Нещо повече, Държавният департамент на САЩ се постарал въпреки крещящите факти да създаде впечатление сред световното обществено мнение, че фактите за масовото избиване на арменците са леко преувеличени. В същото време, когато турските палачи избивали арменското население, управляващите кръгове на САЩ затвърдявали своите търговски и икономически връзки с турското правителство.

Когато започнали масовите кланета, част от западноарменското население прибегнало до самоотбрана и се опита там, където е възможно, да спаси своя живот и чест. Към въоръжена самоотбрана прибягнали населението на Ван, Шабин Карахисар, Сасун, Урфа, Сведия и арменци от много други райони и области.

Особено успешна била самоотбраната на населението на гр. Ван. В началото на април 1915 г. управителят на Банския вилает Джевдет бей, изпълнявайки указа на правителството, предприел решителни мерки за организирането на арменските погроми. Като научили за това, ванчани взели предохранителни мерки. На 7 април турските войски нападнали града. Въоръжените отряди на населението отблъснали нападението. От този ден започнали сраженията по самоотбраната на Ван. Градът бил обкръжен, но обсадените решили да се бият докрай. В редиците на защитниците участвали мъже, жени, старци, деца. Всички били проникнати от една мисъл:
по-добре е да загинем, отколкото да се предадем живи на палачите.
Въоръженото арменско население на Ван се сражавало мъжествено. Всички атаки на противника били отблъснати, независимо, че срещу арменците действала редовна турска войска, която превъзхождала защитниците както по численост, така и по оръжие. Героичната отбрана продължила до 6 май, когато руските войски навлезли във Ван, а погромаджиите се принудили да отстъпят. Благодарение на едномесечната упорита съпротива населението на Ван избегнало кланетата.
Успешно завършила и самоотбраната на арменското население от Шатах и Сведия (в Антиохия). Героическите събития в Сведия са описани в романа на австрийския писател Франц Верфел Четиридесетте дни на Муса планина", преведен на много езици в света.
Неуспешна била самоотбраната на арменското население на Шабин Карахисар, Сасун и в други райони.През 1915-1916 г. турското правителство насилствено депортирало неколкостотин хиляди арменци в Междуречието и Сирия. Значителна част от него измряло пътем от глад и болести, а оцелелите се заселили в Сирия, Ливан, Египет или преминали в европейските държави - България, Гърция, Франция, Румъния, Австрия, Италия, и в САЩ. Живеещите в изгнание арменци се намирали в тежки условия.

През годините на Първата Световна война много западни арменци успели да избегнат кланетата с помощта на руските войски, добирайки се до Кавказ. Това станало основно през декември 1914 г. и лятото на 1915 г., когато в Кавказ се преселили около 350 хиляди души и се установили в Източна Армения, Грузия, Северен Кавказ. Те не получили осезателна материална
помощ и изпитали много лишения.
... Минаха години. Арменският народ свято пази паметта на милион и половина жертви на геноцида. Десетки са паметниците увековечили тази трагична дата в историята па народа. В столица Ереван е издигнат величествен мемориал на жертвите на жертвите на арменския геноцид, пред чиито вечен огън скланя глава народът на свободна и независима Република Армения

Comments (1)

Subscribe to this comment's feed

Show/hide comments
...
0
Със сълзи на очи прочетох за страданията на народа ми дано никога да не случват такива неща а ако се случат значи че хората нямат право на живот и без значение турци цигани българи или германци.....
Г.С. , January 27, 2012

Write comment

smaller | bigger
security image
Write the displayed characters

busy
Last Updated ( Sunday, 25 October 2009 17:08 )
 

Timeline

Hymns and Poems Through Which the Armenians Have Cried Out Against their Persecution

December 4, 1915

IN this time of bitter grief among the Armenian people, readers of THE SURVEY may like to look into their thoughts and aspirations as revealed in their poetry. For among the people of many nationalities that have been flung into the American melting pot, the Armenians have one of the most interesting and heroic histories.

Feeds

Asbarez Armenian News
Grassroots Media Bringing News & Views From Armenia, the Diaspora and Around the World

Your are currently browsing this site with Internet Explorer 6 (IE6).

Your current web browser must be updated to version 7 of Internet Explorer (IE7) to take advantage of all of template's capabilities.

Why should I upgrade to Internet Explorer 7? Microsoft has redesigned Internet Explorer from the ground up, with better security, new capabilities, and a whole new interface. Many changes resulted from the feedback of millions of users who tested prerelease versions of the new browser. The most compelling reason to upgrade is the improved security. The Internet of today is not the Internet of five years ago. There are dangers that simply didn't exist back in 2001, when Internet Explorer 6 was released to the world. Internet Explorer 7 makes surfing the web fundamentally safer by offering greater protection against viruses, spyware, and other online risks.

Get free downloads for Internet Explorer 7, including recommended updates as they become available. To download Internet Explorer 7 in the language of your choice, please visit the Internet Explorer 7 worldwide page.