English Bulgarian French German Romanian Russian Spanish Turkish Persian
Written by Aram Setian    Tuesday, 17 August 2010 08:14    PDF Print E-mail
"ЕРЕВАН" от Жилбер СИНУЕ
User Rating: / 6
PoorBest 

Когато преди няколко седмици издателство "ВАКОН" издаде книгата "ЕРЕВАН" на Жилбер Синуе, предположих, че става дума за някаква книга свързана с туристическо описание на столицата на Армения. Но моята заблуда бързо се разсея, когато взех в ръцете си изданието и още от корицата ме посрещна мрачната гледка на опожарената и изпепелена моя прародина – Армения.

На гърба на корицата е написано:
„Тази книга е по действителен случай. Основните факти, застъпени в нея могат да бъдат проверени. Политическите, дипломатическите и военните персонажи са реално съществували.”
Авторът на книгата, Жилбер Синуе е роден в Кайро от баща египтянин и майка французойка, чиято баба е гъркиня. Писателят израства в мултинационална среда, която го формира като човек отнасящ се с толерантност, разбиране и уважение към всички народи и етноси. Отражение на това негово отношение може да се почуствува във всички негови книги. Учли е при йезуитите , в Ливан и Париж, пише текстове за песните на Клод Франсоа, Жан-Клод Паскал, Далида и Жан Маре. След 1986 г. се посвещава изцяло на литературата и досега е издал над 20 романа, есета, художествени биографии, удостоени с най-високите френски литературин награди и преведи на стотици езици по света.
Жилбер Синуе НЕ Е АРМЕНЕЦ.
Именно затова е толкова ценна творбата му "ЕРЕВАН", в която по изключително синтезиран и верен начин е предадена хронологията на престъпното и планирано престъпление срещу човечеството, извършено от Турция над свои граждани. Геноцидът над арменците, първият геноцид на 20 век. Повечето свързват този геноцид, само с решенията на престъпния синдикат на тримата младотурски управници, които го планират и ръководят, но историята сочи, че това не е присъщо само на тях. Турция се е отнасяла винаги към своите граждани, които не са турци по този начин, а по отношение на арменците – само през 19 век са извършвани няколко масови кланета, по заповед на султана. Когато властта е завзета от младотурците, вместо да настъпи обещаното равноправие през 1915 г. младотурските управници решават да разрешат своите политически и икономически проблеми, огромната безработица и неприятностите с огромната маса бежанци, нахлули в градовете, след загубите на последните войни и свиването на територията на победената турска империя. Така, тези, които са прокламирали свалянето на султана в името на по човечни и справедливи закони за всички граждани на Турция и са се опряли на помощта на арменци, гърци и българи за осъществяването на тази своя революция, сега решават да осъществят планирано, преднамерено и целенасочено на цялата територия на Турция най-безчовечното и зверско унищожение на един цял народ.
Затова и не е чудно, изказването на Уинстън Чърчил:
- Историята напразно ще търси думата „Армения” .
Не по малко цинично е това, което Адолф Хитлер казва по повод създадените от него отряди на смърта и избиването на евреите
– „В края на краищата, кой въобще си спомня днес за арменците....”
Трудно е да се повярва, че е възможно една такава империя, каквато е била турската, чието развитие в течение на векове се е основавало на използването на труда и таланта на десетките поробени народи, в зората на 20 век ще се отнесе към своите граждани по жестоко, отколкото касапина към добитъка, който коли.
Но фактите, писмените и веществени доказателства за геноцида над арменците са по силни от тънките икономически и геополитически сметки на политиците и днес, благодарение на това все повече наближава деня, когато Турция, ще се нареди в редицата на държавите, признали за своите прегрешения, поискали извинение за тях платили за стореното.
Но до настъпването на този ден, именно книги написани безпристрастно, основани на точно, задълбочено и безпристрастно проучване на държавни архиви и публикации, хиляди томове доказателствен материал и пътувания по местата, където са останали костите на над 2 милиона невинно избити арменци, доказват, че Турция не е постигнала това заради което е осъществила геноцида и Армения и арменците съществуват.
Тези книги са написани не от арменци и именно затова са още по ценни, защото не биха могли да бъдат третирани като субективно формирани. Тези книги, са се родили при търсенето на историческата достоверност и описват истината, те са плод на реалността и затова заслужават да бъдат прочетени.
Ще се постарая да ви запозная с две от тях, преведени и издадени в България. – „ЕРЕВАН” на Жилбер Синуе и „На кръстопът” на Филип Марзден. И двете са интересни, написани увлекателно и същевременно будят размисъл у читателя, който дълги нощи след това преоценява своето житие през призмата на прочетеното.
И двамата не са арменци.... и това е важно, за тези, които са предубедени.
Любопитното е това, че всъщност романът „ЕРЕВАН”, представлява романизиран синтез на историческите събития свързани с кланетата на арменския народ и проследява тяхното осъществяване, а „На кръстопът” е документален пътепис на пътешественик, преминал в края на 20-ти век по пътищата на керваните на смъртта през територията на Турция, Сирия, Ирак, Ливан, арабските страни, та чак до Европа и Балканите, където открива още останали множество физически следи от зверствата на турците.
Настъпва края на 19 век. Великата на времето турска империя е поставена на колене, разпокъсана и победена, унизена и същевременно раздирана от остри вътрешни противоречия и борби за власт, след поредицата народоосвободителни въстания и създаването на свободни държави от доскорошните нейни поробени народи. Не прави изключение и борбата на арменците за свобода и независимост, подтиквани от неспирните жестокости и кланета извършвани над тях през годините от турците. Официалните власти напълно пренебрегват множеството изстъпления и си затварят очите за престъпленията извършвани над собствените им граждани.
Романът „ЕРЕВАН” ни въвежда направо в кипежа на събитията, като започва с окупирането на имперската отоманска банка в Константинопол на 26 август 1896 г. от група млади арменци, които искат да обърнат внимание на световната общественост и нейната намеса в защита на невинното арменско население за прекратяване на неспирните издевателства и кланета, осъществявани от турците през последните няколко години.
Авторът, ви превежда през бурните събития, без да ни подсказва за последващото. След като ни е превел през драматичните обстоятелства около тази самоотвержена постъпка на младите революционери той ни пренася в 1914 г. в дните на избухването на първата световна война.
В сюжета умело са преплетени личните съдби на обикновените хора и живота в едно малко градче, с това на известни арменци –парламентарист, живеещи в столицата, които се борят по законов път за равноправие на своите съотечственици. Авторът проследява тези събития, по едно и също време, паралелно със създаването на престъпния триумвират ръководни дейци на младотурците, организирал и ръководил впоследствие безумния по своята жестокост и замисъл план за тотален геноцид на арменците на територията на днешна Турция.
„Итихадата” е създадена и ръководена от Талаат, Енвер и Джемал, министри в правителството на Турция, които за да осъществи своя план набира убийци и престъпници и ги подготвя, като освобождава от затворите. Жилбер Синуе не ни спестява и най-малката подробност от политичските игри и алчността на политическата върхушка, стремящи се към изгода и реванш, чрез съюз с Германия, жертва на които е нещастния арменски народ. Пред нас е разкрит, макар и в романизиран вариант, педантично възстановен въз основа на исторически доказателства и документи целия процес на осъществяване на планираното избиване на един цял народ. Читателят извървява пътя на стотиците хиляди невинни жертви под немилостивото пустинно слънце и съпреживява издевателствата, нечовешките изстъпления, гавра и унижения на невинни деца и старци, жени и мъже, чиято единствена вина е, че са се родили арменци.
Ограбени, измъчени и обезумели по пътищата на пустинята се скитат десетки хиляди сираци, повечето от които са превърнати в роби или завлечени в харемите на бедуинските шейхове.
Настъпва краят. По исконните исторически арменски земи не остават живи арменци. Престъпниците са постигнали целите на своя пъклен план и авторът не ни спестява горчивата ирония, по какъв начин те са възмездени от турското „правосъдие”. Но за да не бъдем голословни е достатъчно да посетим днешната столица на Турция, където се издигат техни паметници, въпреки че са осъдени задочно на смърт от същия този турски съд преди близо 100 г.
За тези, които са оцелели, въпреки всичко единствената утеха и цел в живота е отмъщението.
И то не закъснява - и тримата престъпници намират истинско реално присъда и изпълнено наказание от ръката на оцелели арменски родолюбци...
Книгата завършва с известния съдебен процес в Берлин през юни 1921 г., на който отмъстителят – Согхомон Техлирян, който отнема живота на единия от триумвирата престъпници Талаат паша, е признат за невинен. Авторът ни запознава и с това, кога и как са наказани и другите от тази шайка престъпници.
Книгата завършва с кратки биографични бележки за хората, герои в романа, които са истински исторически персонажи. Наречена роман, тази книга всъщност е безпристрастна художествена ретроспекция на първия геноцид през 20 век – този над арменския народ. Героите в нея са истински, исторически личности живяли и участвали в събитията през този период, а събитията в книгата са извлечени и описани възоснова на доказателства.
Авторът не изразява своето лично отношение, просто събитията описани в нея, сами говорят за себе си и затова не се нуждаят от коментар....
Появата на книгата в България съвпадна по една причудлива случайност с първите плахи стъпки за установяване на диалог между днешна Армения и Турция с подписването през 2009 г. на протокола за възстановяване на дипломатическите отношения. Измина повече от година, но въпреки тържествените обещания Турция отново загърби своята отговорност и не го ратифицира в турския парламент. Но истината е жива и все повече страни, признавайки геноцида на арменския народ официално ще принудят Турция да поеме своята историческа отговорност
За следващата книга – „На кръстопът” е още по трудно да се пише. Тя е документална и написана от перото на наш съвременник, който е преминал сам по пътищата на керваните на смъртта, по пътищата, където още намира костите на избитите по време на геноцида.
Макар и малка по своите размери, тя може да те разтърси не по-малко и заслужава да бъде прочетена. Затова, очаквайте скоро и нейното представяне.

Comments (0)

Subscribe to this comment's feed

Show/hide comments

Write comment

smaller | bigger
security image
Write the displayed characters

busy
Last Updated ( Tuesday, 17 August 2010 08:18 )
 

Feeds

Asbarez Armenian News
Grassroots Media Bringing News & Views From Armenia, the Diaspora and Around the World
Armenian Genocide Resource Center
The Largest Resource Center On Armenian Genocide, Covering 3000+ Articles, 160+ Free E-Books, 300+ Research Papers, Historical Newspaper Screen Shots Dates Back to 1800's, 90+ Videos, Eyewitness Accounts, Regular Updates, . .

Your are currently browsing this site with Internet Explorer 6 (IE6).

Your current web browser must be updated to version 7 of Internet Explorer (IE7) to take advantage of all of template's capabilities.

Why should I upgrade to Internet Explorer 7? Microsoft has redesigned Internet Explorer from the ground up, with better security, new capabilities, and a whole new interface. Many changes resulted from the feedback of millions of users who tested prerelease versions of the new browser. The most compelling reason to upgrade is the improved security. The Internet of today is not the Internet of five years ago. There are dangers that simply didn't exist back in 2001, when Internet Explorer 6 was released to the world. Internet Explorer 7 makes surfing the web fundamentally safer by offering greater protection against viruses, spyware, and other online risks.

Get free downloads for Internet Explorer 7, including recommended updates as they become available. To download Internet Explorer 7 in the language of your choice, please visit the Internet Explorer 7 worldwide page.